|
Второ българско царство.
Въстанието,
ръководено от братята боляри Асен и Петър, отхвърля
властта на Византия през 1186 г. Българската държава
е възстановена в територията между река Дунав , Стара
планина и Черно море. Създава се Второто българско царство
със столица Търново. За цар е провъзгласен Петър, по-късно
и Асен . При цар Калоян държавата укрепва и се разширява
териториално, нараства военната й мощ. Той приема върховенството
на Римския папа. Води успешни войни със създадената
от кръстоносците Латинска империя; през 1205 г. нанася
съкрушително поражение на войските на император Балдуин
Фландърски. Възкачването на престола на цар Иван Асен
II е свързано с ново засилване на държавата, постигнала
политическа хегемония в Югоизточна Европа, с разширение
на границите й, със стопански и културен разцвет. Секат
се първите български монети, поставя се началото на
търговски връзки с Дубровник и с италианските републики.
Териториалното разпокъсване, татарските нашествия и
народното въстание през 1277 г. под предводителството
на Ивайло довеждат до нов упадък при цар Константин
Тих Асен. След 1300 г. по времето на цар Теодор Светослав
настъпва период на стабилизиране, но сепаратистките
стремежи на болярите вземат отново връх при цар Иван
Александър. Към средата на 14 век се отделя самостоятелното
Добруджанско княжество.
Цар
Иван Александър сам спомага за раздробяването на държавата,
като я поделя между синовете си Иван Срацимир, който
застава начело на Видинското царство, и Иван Шишман,
владетел на Търновското царство. Независимо от отслабването
на държавата културният живот е все още в подем. Книжовната
и художествената школа в Търново продължават традициите
в българската култура. Набезите на османските турци
на Балканите през 14 век довеждат до залеза на Второто
българско царство, покорено през 1396 г.
|