История

Първо българско царство.

След неуспешния поход на византийския император Константин IV срещу прабългарите, хан Аспарух начело на войска преминава река Дунав и се установява недалеч от днешна Варна. През 681 г. прабългарите създават българската държава. Начело застава хан Аспарух. Завареното население в по-голямата си част е славянско; на седемте славянски племена и на северите е възложена отбраната на границите. Новата държава със столица Плиска се простира от Черно море на изток до р. Тимок на запад, от Стара планина на юг до р. Днепър на север. Византийският император сключва мир с българския владетел, с което юридически признава новата държава. През 8 - 10 в. следва политическо издигане и териториално разширение. Хан Тервел приобщава към държавата и други славянски племена от земите на юг от Стара планина. През 705 г. той оказва помощ на сваления византийски император Юстиниян II да си възвърне престола, като за награда получава титлата кесар и областта Загора. Хан Крум разширява границите на държавата - на запад България граничи с империята на Карл Велики, а на югоизток българските войски стигат до стените на Константинопол. Той създава първите писани закони и поставя началото на централизация в управлението на държавата. Хан Омуртаг премахва племенната обособеност и утвърждава административно-териториалния принцип. Княз Борис I Михаил покръства българите през 864. Създава се самостоятелна българска църква (870 г.) начело с архиепископ. Княз Борис утвърждава като официални славянския език и славянската писменост, създадена от Константин Кирил Философ и брат му Методий и разпространена в България от техните ученици. Охридската и Преславската книжовна школа стават центрове на славянската култура.

Столицата е преместена от Плиска във Велики Преслав. Цар Симеон завоюва нови територии и разширява България до Черно, Бяло и Адриатическо море. Настъпва Златният век на българската култура. Българската църква придобива патриаршеско достойнство, признато от Византия (927). Страната се превръща в една от най-могъщите държави в Европа. При наследниците му Петър I и Борис II българската държава отслабва поради вътрешни размирици. Появява се еретическото учение на богомилите, оказало влияние върху катарите и албигойците в Западна Европа. През 971 Византия завладява източнобългарските земи. При цар Самуил, който управлява в западната част на българското царство, България постига значително териториално разширение. Новият владетелски род измества центъра на държавата на югозапад - първоначално в Преспа, а по-късно в Охрид.

След продължителни войни за запазване на независимостта на България - погрома на войските на цар Самуил в Беласишката битка (1014 г.) и гибелта на цар Иван Владислав при Драч, през 1018 г. е наложено византийско владичество. Българските институции са ликвидирани за около два века. Българската патриаршия е преобразувана в Охридска архиепископия, подчинена на Константинопол. Борбите за освобождение започват още през първите десетилетия на византийското иго.